Северна България е мястото, на което е разположено село Боженците. То се намира на територията на област Габрово и на едноименната община, която административно го управлява. Но населеното място за известен период от време не съдържа в името си последната сричка „те“ поне според известния доктор Петър Цончев. До 1934-та това населено място има статут на селище от типа колибарско, а научният труд на Цончев се нарича Из общественото и културно минало на Габрово. През 1978-ма мястото вече има статут на село и го делят само девет км от областния град. До Трявна дистанцията също е сравнително малка – шест км. Южните разклонения на Габровските възвишения приютяват селото, а река Андъка или Божанка според местните хора тече през него. Височините и отичащите се между тях долчини са типична гледка за района на селото. Релефът се определя като раздвижен, а стойностите на надморската височина са различни спрямо местата, на които са измерени.
През 1393-та година една болярка избягва от Търново заедно с трите си деца в опит да се спаси от османското нашествие. Нейното име е Божана и точно тя дава наименование на селото – Боженците. След падането на старопрестолния град в ръцете на поробителя много хора последват примера на жената и се насочват към Балкана, който е труднодостъпен. В един данъчен регистър на империята от 1750-та година за пръв път има сведения за населеното място. Административен и търговски център на околните селища от типа колибарски – такъв е статутът на мястото през втората половина на осемнадесетото столетие. Бубарството като занаят се развива паралелно с овцевъдството и пчеларството, а ковашките и кожухарските занаятчии не са малко редом с абаджиите. Произвежда се пчелен восък и точенето на коприна, а търговията с кожи, вълна и восък става нещо обичайно. Букурещ, Виена, Александрия и Цариград са част от градовете, с които селото има отношения от търговски характер. Така търговията не само се превръща в основен поминък за населението, но продължава да цъфти и през 19-ти век. Значението на населеното място нараства дотолкова, че в епохата на Възраждането се превръща във важен кръстопът. Църквата Свети Пророк Илия е построена в периода 1839-40-та година.
Това е трикорабна псевдобазилика, към която функционира килийно училище. Майсторът Лазар Стоянов се заема с изграждането на храма. Килийното училище е в долната част на църковния двор, а през 1872-ра се изгражда нова учебна сграда. Това е масивна за времето си постройка, строител на която е Генчо Кънев. Само шест години по-късно България вече е освободена от османско владичество и точно тогава към училището отваря врати читалище с името Наука. По време на борбите за освобождение населението не стои със скръстени ръце, а активно подпомага хайдутите. Типичен пример е Христо Стоянов, част от редиците на Ботевата чета. Христо Патрев пък предвожда десет души през април 1876-та, когато избухва въстанието. Станьо Лазаров и Иван Карадимитров са обесени от властта заради революционна дейност в Габрово – по това време Лазаров е кмет. Част от местните се местят след Освобождението в Бургас и Добрич, защото търговията постепенно запада поради затворените пазари.
